диплене

Речник на българския език

диплене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дип-ле-не
членувано дип-ле-не-то
мн.ч. дип-ле-ния
членувано дип-ле-ни-я-та