дипления

Речник на българския език

1. дипления — мн. ч.

дипления е производна форма на диплене (мн. ч.).

2. дипления — мин. страд. прич. м. р. непълен член

дипления е производна форма на дипля (мин. страд. прич. м. р. непълен член).