дина̀мика
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Дял от механиката, изучаващ законите за движение на телата в зависимост от силите, които действат върху тях.
2. Начин на развитие на нещо, последователност в изменението му.
3. Усиленост, активно движение в развитието на нещо. Филмът е изпълнен с динамика и напрежение.
1. Дял от механиката, изучаващ законите за движение на телата в зависимост от силите, които действат върху тях.
2. Начин на развитие на нещо, последователност в изменението му.
3. Усиленост, активно движение в развитието на нещо. Филмът е изпълнен с динамика и напрежение.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- денамека
- денамекъ
- денамика
- денамикъ
- динамека
- динамекъ
- динамикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ди-на-ми-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ди-на-ми-ка-та | |
| мн.ч. | ди-на-ми-ки | |
| членувано | ди-на-ми-ки-те | |
| звателна форма | — | |