дига

Речник на българския език

1. дѝга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дѝги, ж. Дълъг насип, предназначен да предпазва ниските територии около водни басейни от наводнения или при приливи.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • дигъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-га
членувано ди-га-та
мн.ч. ди-ги
членувано ди-ги-те
звателна форма

2. дига — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дига е производна форма на дигам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. дига — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дига е производна форма на дигам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. дига — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дига е производна форма на дигам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).