бент

Речник на българския език

бент съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бѐнтът, бѐнта, мн. бѐнтове, (два) бѐнта, м.
1. Изкуствена преграда на река.
2. Водният басейн зад такава преграда.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бент
непълен член бен-та
пълен член бен-тът
мн.ч. бен-то-ве
членувано бен-то-ве-те
бройна форма бен-та
звателна форма