диахроничен

Речник на българския език

диахронѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • деахроничен
  • деахроничин
  • деахруничен
  • деахруничин
  • деъхроничен
  • деъхроничин
  • деъхруничен
  • деъхруничин
  • диахроничин
  • диахруничен
  • диахруничин
  • диъхроничен
  • диъхроничин
  • диъхруничен
  • диъхруничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ди-ах-ро-ни-чен
непълен член ди-ах-ро-нич-ния
пълен член ди-ах-ро-нич-ни-ят
ж. р. ди-ах-ро-нич-на
членувано ди-ах-ро-нич-на-та
ср. р. ди-ах-ро-нич-но
членувано ди-ах-ро-нич-но-то
мн. ч. ди-ах-ро-нич-ни
членувано ди-ах-ро-нич-ни-те