диахрония

Речник на българския език

диахро̀ния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието — съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план.
2. Историческа последователност в развитието на езиковите факти.
прил. диахронѝчен, диахронѝчна, диахронѝчно, мн. диахронѝчни.

Грешни изписвания (23)

  • деахронеа
  • деахронеъ
  • деахронея
  • деахрониа
  • деахрониъ
  • деахрония
  • деъхронеа
  • деъхронеъ
  • деъхронея
  • деъхрониа
  • деъхрониъ
  • деъхрония
  • диахронеа
  • диахронеъ
  • диахронея
  • диахрониа
  • диахрониъ
  • диъхронеа
  • диъхронеъ
  • диъхронея
  • диъхрониа
  • диъхрониъ
  • диъхрония

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ах-ро-ния
членувано ди-ах-ро-ни-я-та
мн.ч. ди-ах-ро-нии
членувано ди-ах-ро-ни-и-те
звателна форма