диалектика

Речник на българския език

1. диалѐктика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Философска наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, която разкрива взаимната обусловеност на промените в тях.
2. Закономерностите в движението и развитието на явленията в природата, обществото и мисленето.
3. Остар. Изкуството да се води спор.

Грешни изписвания (15)

  • деалектека
  • деалектекъ
  • деалектика
  • деалектикъ
  • деълектека
  • деълектекъ
  • деълектика
  • деълектикъ
  • диалектека
  • диалектекъ
  • диалектикъ
  • диълектека
  • диълектекъ
  • диълектика
  • диълектикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-а-лек-ти-ка
членувано ди-а-лек-ти-ка-та
мн.ч. ди-а-лек-ти-ки
членувано ди-а-лек-ти-ки-те
звателна форма

2. диалектика — ед. ч. непълен член

диалектика е производна форма на диалектик (ед. ч. непълен член).