диалектик

Речник на българския език

диалектѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. диалектѝци, м. Последовател на диалектиката като наука.

Грешни изписвания (7)

  • деалектик
  • деаликтик
  • деълектик
  • деъликтик
  • диаликтик
  • диълектик
  • диъликтик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-а-лек-тик
непълен член ди-а-лек-ти-ка
пълен член ди-а-лек-ти-кът
мн.ч. ди-а-лек-ти-ци
членувано ди-а-лек-ти-ци-те
бройна форма ди-а-лек-ти-ци
звателна форма ди-а-лек-ти-ко