делитбен

Речник на българския език

делѝтбен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • делитбин
  • дилитбен
  • дилитбин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. де-лит-бен
непълен член де-лит-бе-ния
пълен член де-лит-бе-ни-ят
ж. р. де-лит-бе-на
членувано де-лит-бе-на-та
ср. р. де-лит-бе-но
членувано де-лит-бе-но-то
мн. ч. де-лит-бе-ни
членувано де-лит-бе-ни-те