делитба

Речник на българския език

делѝтба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. делѝтби, ж.
1. Поделяне на имущество; делба.
2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение.
прил. делѝтбен, делѝтбена, делѝтбено, мн. делѝтбени. Делитбен признак.

Грешни изписвания (3)

  • делитбъ
  • дилитба
  • дилитбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-лит-ба
членувано де-лит-ба-та
мн.ч. де-лит-би
членувано де-лит-би-те
звателна форма