двойка

Речник на българския език

дво̀йка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дво̀йки, ж.
1. Цифрата на числото две.
2. Оценка в училище или в университет, която показва неудовлетворителни, слаби знания.
3. Нещо, което съдържа два еднакви елемента или предмета. Акробатическа двойка. Любовна двойка. Двойка кюфтета.
4. Карта за игра с два знака. Двойка купа.
5. Разг. Название на нещо, обикновено превозно средство, обозначено с номер две. С двойката ще стигнеш до центъра.

Грешни изписвания (1)

  • двойкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. двой-ка
членувано двой-ка-та
мн.ч. двой-ки
членувано двой-ки-те
звателна форма