двоица

Речник на българския език

двоѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

числ. Остар. Двама.

Грешни изписвания (3)

  • двоицъ
  • двуица
  • двуицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дво-и-ца
членувано дво-и-ца-та
мн.ч. дво-и-ци
членувано дво-и-ци-те
звателна форма