дажба

Речник на българския език

да̀жба — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. да̀жби, ж. Определено количество от нещо, обикн. храна, което се отпуска по установени норми. Дневна дажба.
прил. да̀жбен, да̀жбена, да̀жбено, мн. да̀жбени. Дажбено хранене.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • дажбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. даж-ба
членувано даж-ба-та
мн.ч. даж-би
членувано даж-би-те
звателна форма —

Връзки