гюмче

Речник на българския език

гю̀мче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. гюм

Грешни изписвания (1)

  • гюмчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гюм-че
членувано гюм-че-то
мн.ч. гюм-че-та
членувано гюм-че-та-та