гюм

Речник на българския език

гюм съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гю̀мът, гю̀ма, мн. гю̀мове, (два) гю̀ма, м. Висок метален съд с тясно гърло и дръжка за мляко, вода, боза и под.
същ. умал. гю̀мче, мн. гю̀мчета, ср.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гюм
непълен член гю-ма
пълен член гю-мът
мн.ч. гю-мо-ве
членувано гю-мо-ве-те
бройна форма гю-ма
звателна форма