гюлов

Речник на българския език

гю̀лов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. гюл

Грешни изписвания (3)

  • гюлув
  • гюлоф
  • гюлуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гю-лов
непълен член гю-ло-вия
пълен член гю-ло-ви-ят
ж. р. гю-ло-ва
членувано гю-ло-ва-та
ср. р. гю-ло-во
членувано гю-ло-во-то
мн. ч. гю-ло-ви
членувано гю-ло-ви-те