гюл

Речник на българския език

гюл съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

гю̀лът, гю̀ла, мн. гю̀лове, (два) гю̀ла, м. Диал. Роза, трендафил.
прил. гю̀лов, гю̀лова, гю̀лово, мн. гю̀лови. Гюлова вода. Гюлова ракия.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гюл
непълен член гю-ла
пълен член гю-лът
мн.ч. гю-ло-ве
членувано гю-ло-ве-те
бройна форма гю-ла
звателна форма