гориво

Речник на българския език

горѝво съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. горива̀, ср. Материали и вещества за отопление или като източник на енергия — за привеждане на мотор в движение.
прил. горѝвен, горѝвна, горѝвно, мн. горѝвни. Горивни материали. Горивна смес.
Твърдо гориво. — Каменни въглища, дърва и др.
Течно гориво. — Нефт, газ и др.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • гориву
  • гуриво
  • гуриву

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ри-во
членувано го-ри-во-то
мн.ч. го-ри-ва
членувано го-ри-ва-та