горивен

Речник на българския език

горѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • горивин
  • гуривен
  • гуривин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-ри-вен
непълен член го-рив-ния
пълен член го-рив-ни-ят
ж. р. го-рив-на
членувано го-рив-на-та
ср. р. го-рив-но
членувано го-рив-но-то
мн. ч. го-рив-ни
членувано го-рив-ни-те