гной

Речник на българския език

1. гной съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

гнойта̀, само ед., ж. Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пълна с гной.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гной
членувано гной-та
мн.ч.
членувано
звателна форма

2. гной съществително име, женски род (тип 42a) редактиране

Значение

гнойта̀, само ед., ж. Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пълна с гной.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гной
членувано гной-та
мн.ч. гно-и-ща
членувано гно-и-ща-та
звателна форма

3. гной — повелително наклонение, ед. ч.

гной е производна форма на гноя (повелително наклонение, ед. ч.).