глутница

Речник на българския език

глу̀тница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. глу̀тници, ж.
1. Група вълци, които скитат и нападат жертвите си заедно.
2. Прен. Пренебр. Група хора, които се обединяват с цел да унищожат някого или да му навредят.

Грешни изписвания (3)

  • глутнеца
  • глутнецъ
  • глутницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глут-ни-ца
членувано глут-ни-ца-та
мн.ч. глут-ни-ци
членувано глут-ни-ци-те
звателна форма