глутниците

Речник на българския език

1. Глу̀тниците географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Глутнецете
  • Глутнецети
  • Глутнеците
  • Глутнецити
  • Глутницете
  • Глутницети
  • Глутницити

2. глутниците — мн. ч. членувано

глутниците е производна форма на глутница (мн. ч. членувано).