генен

Речник на българския език

гѐнен — прилагателно име (тип 79)

Значение

вж. ген

Грешни изписвания (1)

генин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		ге-нен
		непълен член	ген-ния
		пълен член	ген-ни-ят
	ж. р.		ген-на
	ж. р.	членувано	ген-на-та
	ср. р.		ген-но
	ср. р.	членувано	ген-но-то
мн. ч.			ген-ни
мн. ч.		членувано	ген-ни-те

Връзки

Вход