генен

Речник на българския език

гѐнен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ген

Грешни изписвания (1)

  • генин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ге-нен
непълен член ген-ния
пълен член ген-ни-ят
ж. р. ген-на
членувано ген-на-та
ср. р. ген-но
членувано ген-но-то
мн. ч. ген-ни
членувано ген-ни-те