ген

Речник на българския език

ген — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

гѐнът, гѐна, мн. гѐни, (два) гѐна, м. Спец. В биологията — елементарна единица на наследствеността.
прил. гѐнен, гѐнна, гѐнно, мн. гѐнни. Генно инженерство.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ген
непълен член ге-на
пълен член ге-нът
мн.ч. ге-ни
членувано ге-ни-те
бройна форма ге-на
звателна форма —

Връзки