гарнитура

Речник на българския език

гарниту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гарниту̀ри, ж.
1. Прибавка към месно или рибно ястие, обикн. от зеленчуци.
2. Прибавка към дреха за украса.
3. Комплект от еднородни предмети за обзавеждане на една жилищна стая. Холова гарнитура.
4. Спец. Уплътнителна подложка в мотор.

Грешни изписвания (7)

  • гарнетура
  • гарнетуръ
  • гарнитуръ
  • гърнетура
  • гърнетуръ
  • гърнитура
  • гърнитуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гар-ни-ту-ра
членувано гар-ни-ту-ра-та
мн.ч. гар-ни-ту-ри
членувано гар-ни-ту-ри-те
звателна форма