гарант

Речник на българския език

гара̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гара̀нти, м. Поръчител. Ставам гарант.

Грешни изписвания (1)

  • гърант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. га-рант
непълен член га-ран-та
пълен член га-ран-тът
мн.ч. га-ран-ти
членувано га-ран-ти-те
бройна форма га-ран-та
звателна форма