поръчѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
поръчѝтелят, поръчѝтеля, мн. поръчѝтели, м. Човек, който поема отговорност да заплати определена сума, ако не я изплати длъжникът.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- порачител
- порачитил
- поръчитил
- пурачител
- пурачитил
- пуръчител
- пуръчитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ръ-чи-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | по-ръ-чи-те-ля | |
| пълен член | по-ръ-чи-те-лят | |
| мн.ч. | по-ръ-чи-те-ли | |
| членувано | по-ръ-чи-те-ли-те | |
| бройна форма | по-ръ-чи-те-ли | |
| звателна форма | по-ръ-чи-те-лю | |