вятърничав

Речник на българския език

вя̀търничав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вя̀търничава, вя̀търничаво, мн. вя̀търничави, прил. Лекомислен, несериозен, непостоянен. Вятърничаво момиче. Много е вятърничава.

Грешни изписвания (15)

  • вятарнечав
  • вятарнечъв
  • вятарничав
  • вятарничъв
  • вятърнечав
  • вятърнечъв
  • вятърничъв
  • вятарнечаф
  • вятарнечъф
  • вятарничаф
  • вятарничъф
  • вятърнечаф
  • вятърнечъф
  • вятърничаф
  • вятърничъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вя-тър-ни-чав
непълен член вя-тър-ни-ча-вия
пълен член вя-тър-ни-ча-ви-ят
ж. р. вя-тър-ни-ча-ва
членувано вя-тър-ни-ча-ва-та
ср. р. вя-тър-ни-ча-во
членувано вя-тър-ни-ча-во-то
мн. ч. вя-тър-ни-ча-ви
членувано вя-тър-ни-ча-ви-те