въртележка

Речник на българския език

въртелѐжка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. въртелѐжки, ж.
1. Голямо колело с люлки, което се върти за забава. Хайде на въртележката!
2. Разг. Завъртане в кръг. Ама че въртележка се получи.

Грешни изписвания (15)

  • вартележка
  • вартележкъ
  • вартилежка
  • вартилежкъ
  • въртележкъ
  • въртилежка
  • въртилежкъ
  • вартелешка
  • вартелешкъ
  • вартилешка
  • вартилешкъ
  • въртелешка
  • въртелешкъ
  • въртилешка
  • въртилешкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-те-леж-ка
членувано вър-те-леж-ка-та
мн.ч. вър-те-леж-ки
членувано вър-те-леж-ки-те
звателна форма