барабан

Речник на българския език

бараба̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. бараба̀ни, (два) бараба̀на, м.
1. Ударен музикален инструмент във вид на цилиндър с опъната от двете му страни кожа.
2. Част от механизъм с куха цилиндрична форма. Барабан на перална машина.
прил. бараба̀нен, бараба̀нна, бараба̀нно, мн. бараба̀нни.

Грешни изписвания (3)

  • баръбан
  • бърабан
  • бъръбан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ра-бан
непълен член ба-ра-ба-на
пълен член ба-ра-ба-нът
мн.ч. ба-ра-ба-ни
членувано ба-ра-ба-ни-те
бройна форма ба-ра-ба-на
звателна форма