върбов

Речник на българския език

въ̀рбов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. върба̀

Грешни изписвания (3)

  • върбув
  • върбоф
  • върбуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вър-бов
непълен член вър-бо-вия
пълен член вър-бо-ви-ят
ж. р. вър-бо-ва
членувано вър-бо-ва-та
ср. р. вър-бо-во
членувано вър-бо-во-то
мн. ч. вър-бо-ви
членувано вър-бо-ви-те