върба

Речник на българския език

1. върба̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. върбѝ, ж. Дърво с дълги клони и тесни листа, което расте по влажни места и край реки.
прил. въ̀рбов, въ̀рбова, въ̀рбово, мн. въ̀рбови. Върбова сянка. Върбова свирка.

Грешни изписвания (3)

  • варба
  • варбъ
  • върбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вър-ба
членувано вър-ба-та
мн.ч. вър-би
членувано вър-би-те
звателна форма

2. Върба̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Варба
  • Варбъ
  • Върбъ