възприемлив

Речник на българския език

възприемлив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възприемлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-п-ри-ем-лив
непълен член въз-п-ри-ем-ли-вия
пълен член въз-п-ри-ем-ли-ви-ят
ж. р. въз-п-ри-ем-ли-ва
членувано въз-п-ри-ем-ли-ва-та
ср. р. въз-п-ри-ем-ли-во
членувано въз-п-ри-ем-ли-во-то
мн. ч. въз-п-ри-ем-ли-ви
членувано въз-п-ри-ем-ли-ви-те