въззема

Речник на българския език

1. въззема преходен глагол от свършен вид (тип 171tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-зе-ма въз-зе-мем
2 лице въз-зе-меш въз-зе-ме-те
3 лице въз-зе-ме въз-зе-мат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-зех въз-зех-ме
2 лице въз-зе въз-зех-те
3 лице въз-зе въз-зе-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-зе-мех въз-зе-мех-ме
2 лице въз-зе-ме-ше въз-зе-мех-те
3 лице въз-зе-ме-ше въз-зе-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въззел съм въззела съм въззело съм въззели сме
2 лице въззел си въззела си въззело си въззели сте
3 лице въззел е въззела е въззело е въззели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях въззел бях въззела бях въззело бяхме въззели
2 лице беше въззел беше въззела беше въззело бяхте въззели
3 лице беше въззел беше въззела беше въззело бяха въззели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще въззема ще възземем
2 лице ще възземеш ще възземете
3 лице ще възземе ще възземат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм въззел ще съм въззела ще съм въззело ще сме въззели
2 лице ще си въззел ще си въззела ще си въззело ще сте въззели
3 лице ще е въззел ще е въззела ще е въззело ще са въззели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да въззема щяхме да възземем
2 лице щеше да възземеш щяхте да възземете
3 лице щеше да възземе щяха да възземат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм въззел щях да съм въззела щях да съм въззело щяхме да сме въззели
2 лице щеше да си въззел щеше да си въззела щеше да си въззело щяхте да сте въззели
3 лице щеше да е въззел щеше да е въззела щеше да е въззело щяха да са въззели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възземел съм възземела съм възземело съм възземели сме
2 лице възземел си възземела си възземело си възземели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице въззел съм въззела съм въззело съм въззели сме
2 лице въззел си въззела си въззело си въззели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм въззел била съм въззела било съм въззело били сме въззели
2 лице бил си въззел била си въззела било си въззело били сте въззели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да въззема щяла съм да въззема щяло съм да въззема щели сме да възземем
2 лице щял си да възземеш щяла си да възземеш щяло си да възземеш щели сте да възземете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм въззел щяла съм да съм въззела щяло съм да съм въззело щели сме да сме въззели
2 лице щял си да си въззел щяла си да си въззела щяло си да си въззело щели сте да сте въззели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих въззел бих въззела бих въззело бихме въззели
2 лице би въззел би въззела би въззело бихте въззели
3 лице би въззел би въззела би въззело биха въззели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-зе-ми въз-зе-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-зет
непълен член въз-зе-тия
пълен член въз-зе-ти-ят
женски род въз-зе-та
членувано въз-зе-та-та
среден род въз-зе-то
членувано въз-зе-то-то
множествено число въз-зе-ти
членувано въз-зе-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-зел
непълен член въз-зе-лия
пълен член въз-зе-ли-ят
женски род въз-зе-ла
членувано въз-зе-ла-та
среден род въз-зе-ло
членувано въз-зе-ло-то
множествено число въз-зе-ли
членувано въз-зе-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-зе-мел
женски род въз-зе-ме-ла
среден род въз-зе-ме-ло
множествено число въз-зе-ме-ли

2. въззема — сег. вр., 3 л., ед. ч.

въззема е производна форма на възземам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. въззема — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

въззема е производна форма на възземам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. въззема — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

въззема е производна форма на възземам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).