въззела

Речник на българския език

1. въззела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въззела е производна форма на въззема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въззела — мин. деят. св. прич. ж. р.

въззела е производна форма на въззема (мин. деят. св. прич. ж. р.).