въззело

Речник на българския език

1. въззело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въззело е производна форма на въззема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въззело — мин. деят. св. прич. ср. р.

въззело е производна форма на въззема (мин. деят. св. прич. ср. р.).