възгласявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-г-ла-ся-вам	въз-г-ла-ся-ва-ме
2 лице	въз-г-ла-ся-ваш	въз-г-ла-ся-ва-те
3 лице	въз-г-ла-ся-ва	въз-г-ла-ся-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-г-ла-ся-вах	въз-г-ла-ся-вах-ме
2 лице	въз-г-ла-ся-ва	въз-г-ла-ся-вах-те
3 лице	въз-г-ла-ся-ва	въз-г-ла-ся-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-г-ла-ся-вах	въз-г-ла-ся-вах-ме
2 лице	въз-г-ла-ся-ва-ше	въз-г-ла-ся-вах-те
3 лице	въз-г-ла-ся-ва-ше	въз-г-ла-ся-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възгласявал съм	възгласявала съм	възгласявало съм	възгласявали сме
2 лице	възгласявал си	възгласявала си	възгласявало си	възгласявали сте
3 лице	възгласявал е	възгласявала е	възгласявало е	възгласявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възгласявал	бях възгласявала	бях възгласявало	бяхме възгласявали
2 лице	беше възгласявал	беше възгласявала	беше възгласявало	бяхте възгласявали
3 лице	беше възгласявал	беше възгласявала	беше възгласявало	бяха възгласявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възгласявам	ще възгласяваме
2 лице	ще възгласяваш	ще възгласявате
3 лице	ще възгласява	ще възгласяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възгласявал	ще съм възгласявала	ще съм възгласявало	ще сме възгласявали
2 лице	ще си възгласявал	ще си възгласявала	ще си възгласявало	ще сте възгласявали
3 лице	ще е възгласявал	ще е възгласявала	ще е възгласявало	ще са възгласявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възгласявам	щяхме да възгласяваме
2 лице	щеше да възгласяваш	щяхте да възгласявате
3 лице	щеше да възгласява	щяха да възгласяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възгласявал	щях да съм възгласявала	щях да съм възгласявало	щяхме да сме възгласявали
2 лице	щеше да си възгласявал	щеше да си възгласявала	щеше да си възгласявало	щяхте да сте възгласявали
3 лице	щеше да е възгласявал	щеше да е възгласявала	щеше да е възгласявало	щяха да са възгласявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възгласявал съм	възгласявала съм	възгласявало съм	възгласявали сме
2 лице	възгласявал си	възгласявала си	възгласявало си	възгласявали сте
3 лице	въз-г-ла-ся-вал възгласявал е	въз-г-ла-ся-ва-ла възгласявала е	въз-г-ла-ся-ва-ло възгласявало е	въз-г-ла-ся-ва-ли възгласявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възгласявал съм	възгласявала съм	възгласявало съм	възгласявали сме
2 лице	възгласявал си	възгласявала си	възгласявало си	възгласявали сте
3 лице	въз-г-ла-ся-вал възгласявал е	въз-г-ла-ся-ва-ла възгласявала е	въз-г-ла-ся-ва-ло възгласявало е	въз-г-ла-ся-ва-ли възгласявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възгласявал	била съм възгласявала	било съм възгласявало	били сме възгласявали
2 лице	бил си възгласявал	била си възгласявала	било си възгласявало	били сте възгласявали
3 лице	бил възгласявал бил е възгласявал	била възгласявала била е възгласявала	било възгласявало било е възгласявало	били възгласявали били са възгласявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възгласявам	щяла съм да възгласявам	щяло съм да възгласявам	щели сме да възгласяваме
2 лице	щял си да възгласяваш	щяла си да възгласяваш	щяло си да възгласяваш	щели сте да възгласявате
3 лице	щял да възгласява щял е да възгласява	щяла да възгласява щяла е да възгласява	щяло да възгласява щяло е да възгласява	щели да възгласяват щели са да възгласяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възгласявал	щяла съм да съм възгласявала	щяло съм да съм възгласявало	щели сме да сме възгласявали
2 лице	щял си да си възгласявал	щяла си да си възгласявала	щяло си да си възгласявало	щели сте да сте възгласявали
3 лице	щял да е възгласявал щял е да е възгласявал	щяла да е възгласявала щяла е да е възгласявала	щяло да е възгласявало щяло е да е възгласявало	щели да са възгласявали щели са да са възгласявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възгласявал	бих възгласявала	бих възгласявало	бихме възгласявали
2 лице	би възгласявал	би възгласявала	би възгласявало	бихте възгласявали
3 лице	би възгласявал	би възгласявала	би възгласявало	биха възгласявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-г-ла-ся-вай	въз-г-ла-ся-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-г-ла-ся-ван
		непълен член	въз-г-ла-ся-ва-ния
		пълен член	въз-г-ла-ся-ва-ни-ят
	женски род		въз-г-ла-ся-ва-на
		членувано	въз-г-ла-ся-ва-на-та
	среден род		въз-г-ла-ся-ва-но
		членувано	въз-г-ла-ся-ва-но-то
множествено число			въз-г-ла-ся-ва-ни
		членувано	въз-г-ла-ся-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-г-ла-ся-вал
		непълен член	въз-г-ла-ся-ва-лия
		пълен член	въз-г-ла-ся-ва-ли-ят
	женски род		въз-г-ла-ся-ва-ла
		членувано	въз-г-ла-ся-ва-ла-та
	среден род		въз-г-ла-ся-ва-ло
		членувано	въз-г-ла-ся-ва-ло-то
множествено число			въз-г-ла-ся-ва-ли
		членувано	въз-г-ла-ся-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-г-ла-ся-вал
	женски род	въз-г-ла-ся-ва-ла
	среден род	въз-г-ла-ся-ва-ло
множествено число		въз-г-ла-ся-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-г-ла-ся-ващ
		непълен член	въз-г-ла-ся-ва-щия
		пълен член	въз-г-ла-ся-ва-щи-ят
	женски род		въз-г-ла-ся-ва-ща
		членувано	въз-г-ла-ся-ва-ща-та
	среден род		въз-г-ла-ся-ва-що
		членувано	въз-г-ла-ся-ва-що-то
множествено число			въз-г-ла-ся-ва-щи
		членувано	въз-г-ла-ся-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-г-ла-ся-вай-ки