възгласявах

Речник на българския език

1. възгласявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

възгласявах е производна форма на възгласявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. възгласявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

възгласявах е производна форма на възгласявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).