възгласявал си

Речник на българския език

1. възгласявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгласявал си е производна форма на възгласявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възгласявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгласявал си е производна форма на възгласявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възгласявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възгласявал си е производна форма на възгласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).