1.
врънка̀ло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. врънка̀ла, ср. Разг. Пренебр. Човек, който непрекъснато врънка, досажда.
Грешни изписвания (3)
- вранкало
- вранкалу
- врънкалу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | врън-ка-ло | |
|---|---|---|
| членувано | врън-ка-ло-то | |
| мн.ч. | врън-ка-ла | |
| членувано | врън-ка-ла-та |
2. врънкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
врънкало е производна форма на врънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. врънкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
врънкало е производна форма на врънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
4. врънкало — мин. деят. св. прич. ср. р.
врънкало е производна форма на врънкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
5. врънкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
врънкало е производна форма на врънкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).