врънкала

Речник на българския език

1. врънкала — мн. ч.

врънкала е производна форма на врънкало (мн. ч.).

2. врънкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

врънкала е производна форма на врънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. врънкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

врънкала е производна форма на врънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. врънкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

врънкала е производна форма на врънкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

5. врънкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

врънкала е производна форма на врънкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).