вричам се

Речник на българския език

врѝчам се преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

врѝчаш се, несв. и врека̀ се, св. Остар. Давам дума, клетва; заричам се. Врекла съм се повече да не стъпя у тях.

Грешни изписвания (3)

  • вричам си
  • вричъм се
  • вричъм си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ври-чам ври-ча-ме
2 лице ври-чаш ври-ча-те
3 лице ври-ча ври-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ври-чах ври-чах-ме
2 лице ври-ча ври-чах-те
3 лице ври-ча ври-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ври-чах ври-чах-ме
2 лице ври-ча-ше ври-чах-те
3 лице ври-ча-ше ври-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вричал съм вричала съм вричало съм вричали сме
2 лице вричал си вричала си вричало си вричали сте
3 лице вричал е вричала е вричало е вричали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вричал бях вричала бях вричало бяхме вричали
2 лице беше вричал беше вричала беше вричало бяхте вричали
3 лице беше вричал беше вричала беше вричало бяха вричали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вричам ще вричаме
2 лице ще вричаш ще вричате
3 лице ще врича ще вричат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вричал ще съм вричала ще съм вричало ще сме вричали
2 лице ще си вричал ще си вричала ще си вричало ще сте вричали
3 лице ще е вричал ще е вричала ще е вричало ще са вричали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вричам щяхме да вричаме
2 лице щеше да вричаш щяхте да вричате
3 лице щеше да врича щяха да вричат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вричал щях да съм вричала щях да съм вричало щяхме да сме вричали
2 лице щеше да си вричал щеше да си вричала щеше да си вричало щяхте да сте вричали
3 лице щеше да е вричал щеше да е вричала щеше да е вричало щяха да са вричали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вричал съм вричала съм вричало съм вричали сме
2 лице вричал си вричала си вричало си вричали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вричал съм вричала съм вричало съм вричали сме
2 лице вричал си вричала си вричало си вричали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вричал била съм вричала било съм вричало били сме вричали
2 лице бил си вричал била си вричала било си вричало били сте вричали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вричам щяла съм да вричам щяло съм да вричам щели сме да вричаме
2 лице щял си да вричаш щяла си да вричаш щяло си да вричаш щели сте да вричате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вричал щяла съм да съм вричала щяло съм да съм вричало щели сме да сме вричали
2 лице щял си да си вричал щяла си да си вричала щяло си да си вричало щели сте да сте вричали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вричал бих вричала бих вричало бихме вричали
2 лице би вричал би вричала би вричало бихте вричали
3 лице би вричал би вричала би вричало биха вричали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ври-чай ври-чай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ври-чан
непълен член ври-ча-ния
пълен член ври-ча-ни-ят
женски род ври-ча-на
членувано ври-ча-на-та
среден род ври-ча-но
членувано ври-ча-но-то
множествено число ври-ча-ни
членувано ври-ча-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ври-чал
непълен член ври-ча-лия
пълен член ври-ча-ли-ят
женски род ври-ча-ла
членувано ври-ча-ла-та
среден род ври-ча-ло
членувано ври-ча-ло-то
множествено число ври-ча-ли
членувано ври-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ври-чал
женски род ври-ча-ла
среден род ври-ча-ло
множествено число ври-ча-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ври-чащ
непълен член ври-ча-щия
пълен член ври-ча-щи-ят
женски род ври-ча-ща
членувано ври-ча-ща-та
среден род ври-ча-що
членувано ври-ча-що-то
множествено число ври-ча-щи
членувано ври-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ври-чай-ки