вричала

Речник на българския език

1. вричала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вричала е производна форма на вричам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вричала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вричала е производна форма на вричам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вричала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вричала е производна форма на вричам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вричала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вричала е производна форма на вричам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).