вричах

Речник на българския език

1. вричах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

вричах е производна форма на вричам се (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. вричах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

вричах е производна форма на вричам се (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).