вричал

Речник на българския език

1. вричал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вричал е производна форма на вричам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вричал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вричал е производна форма на вричам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вричал — мин. деят. св. прич. м. р.

вричал е производна форма на вричам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вричал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вричал е производна форма на вричам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).