врека се

Речник на българския език

врека̀ се преходен глагол от свършен вид (тип 148tt) редактиране

Значение

вречѐш се, мин. св. врѐкох се, мин. прич. врѐкъл се, св.вж. вричам се.

Грешни изписвания (3)

  • врека си
  • врика се
  • врика си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вре-ка вре-чем
2 лице вре-чеш вре-че-те
3 лице вре-че вре-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вре-кох вре-кох-ме
2 лице вре-че вре-кох-те
3 лице вре-че вре-ко-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вре-чах вре-чах-ме
2 лице вре-че-ше вре-чах-те
3 лице вре-че-ше вре-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице врекъл съм врекла съм врекло съм врекли сме
2 лице врекъл си врекла си врекло си врекли сте
3 лице врекъл е врекла е врекло е врекли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях врекъл бях врекла бях врекло бяхме врекли
2 лице беше врекъл беше врекла беше врекло бяхте врекли
3 лице беше врекъл беше врекла беше врекло бяха врекли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще врека ще вречем
2 лице ще вречеш ще вречете
3 лице ще врече ще врекат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм врекъл ще съм врекла ще съм врекло ще сме врекли
2 лице ще си врекъл ще си врекла ще си врекло ще сте врекли
3 лице ще е врекъл ще е врекла ще е врекло ще са врекли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да врека щяхме да вречем
2 лице щеше да вречеш щяхте да вречете
3 лице щеше да врече щяха да врекат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм врекъл щях да съм врекла щях да съм врекло щяхме да сме врекли
2 лице щеше да си врекъл щеше да си врекла щеше да си врекло щяхте да сте врекли
3 лице щеше да е врекъл щеше да е врекла щеше да е врекло щяха да са врекли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вречал съм вречала съм вречало съм вречали сме
2 лице вречал си вречала си вречало си вречали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице врекъл съм врекла съм врекло съм врекли сме
2 лице врекъл си врекла си врекло си врекли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм врекъл била съм врекла било съм врекло били сме врекли
2 лице бил си врекъл била си врекла било си врекло били сте врекли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да врека щяла съм да врека щяло съм да врека щели сме да вречем
2 лице щял си да вречеш щяла си да вречеш щяло си да вречеш щели сте да вречете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм врекъл щяла съм да съм врекла щяло съм да съм врекло щели сме да сме врекли
2 лице щял си да си врекъл щяла си да си врекла щяло си да си врекло щели сте да сте врекли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих врекъл бих врекла бих врекло бихме врекли
2 лице би врекъл би врекла би врекло бихте врекли
3 лице би врекъл би врекла би врекло биха врекли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вре-чи вре-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вре-чен
непълен член вре-че-ния
пълен член вре-че-ни-ят
женски род вре-че-на
членувано вре-че-на-та
среден род вре-че-но
членувано вре-че-но-то
множествено число вре-че-ни
членувано вре-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вре-къл
непълен член врек-лия
пълен член врек-ли-ят
женски род врек-ла
членувано врек-ла-та
среден род врек-ло
членувано врек-ло-то
множествено число врек-ли
членувано врек-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вре-чал
женски род вре-ча-ла
среден род вре-ча-ло
множествено число вре-ча-ли