врекъл

Речник на българския език

1. врекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

врекъл е производна форма на врека се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. врекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

врекъл е производна форма на врека се (мин. деят. св. прич. м. р.).