врекло

Речник на българския език

1. врекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

врекло е производна форма на врека се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. врекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

врекло е производна форма на врека се (мин. деят. св. прич. ср. р.).