вразумя

Речник на българския език

вразумя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

вразумѝш, мин. св. вразумѝх, мин. прич. вразумѝл, св.вж. вразумявам.

Грешни изписвания (8)

  • вразомйа
  • вразомйъ
  • вразумйа
  • вразумйъ
  • връзомйа
  • връзомйъ
  • връзумйа
  • връзумйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вра-зу-мя вра-зу-мим
2 лице вра-зу-миш вра-зу-ми-те
3 лице вра-зу-ми вра-зу-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вра-зу-мих вра-зу-мих-ме
2 лице вра-зу-ми вра-зу-мих-те
3 лице вра-зу-ми вра-зу-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вра-зу-мях вра-зу-мях-ме
2 лице вра-зу-ме-ше вра-зу-мях-те
3 лице вра-зу-ме-ше вра-зу-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вразумил съм вразумила съм вразумило съм вразумили сме
2 лице вразумил си вразумила си вразумило си вразумили сте
3 лице вразумил е вразумила е вразумило е вразумили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях вразумил бях вразумила бях вразумило бяхме вразумили
2 лице беше вразумил беше вразумила беше вразумило бяхте вразумили
3 лице беше вразумил беше вразумила беше вразумило бяха вразумили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще вразумя ще вразумим
2 лице ще вразумиш ще вразумите
3 лице ще вразуми ще вразумят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм вразумил ще съм вразумила ще съм вразумило ще сме вразумили
2 лице ще си вразумил ще си вразумила ще си вразумило ще сте вразумили
3 лице ще е вразумил ще е вразумила ще е вразумило ще са вразумили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да вразумя щяхме да вразумим
2 лице щеше да вразумиш щяхте да вразумите
3 лице щеше да вразуми щяха да вразумят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм вразумил щях да съм вразумила щях да съм вразумило щяхме да сме вразумили
2 лице щеше да си вразумил щеше да си вразумила щеше да си вразумило щяхте да сте вразумили
3 лице щеше да е вразумил щеше да е вразумила щеше да е вразумило щяха да са вразумили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вразумял съм вразумяла съм вразумяло съм вразумели сме
2 лице вразумял си вразумяла си вразумяло си вразумели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице вразумил съм вразумила съм вразумило съм вразумили сме
2 лице вразумил си вразумила си вразумило си вразумили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм вразумил била съм вразумила било съм вразумило били сме вразумили
2 лице бил си вразумил била си вразумила било си вразумило били сте вразумили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да вразумя щяла съм да вразумя щяло съм да вразумя щели сме да вразумим
2 лице щял си да вразумиш щяла си да вразумиш щяло си да вразумиш щели сте да вразумите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм вразумил щяла съм да съм вразумила щяло съм да съм вразумило щели сме да сме вразумили
2 лице щял си да си вразумил щяла си да си вразумила щяло си да си вразумило щели сте да сте вразумили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих вразумил бих вразумила бих вразумило бихме вразумили
2 лице би вразумил би вразумила би вразумило бихте вразумили
3 лице би вразумил би вразумила би вразумило биха вразумили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вра-зу-ми вра-зу-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вра-зу-мен
непълен член вра-зу-ме-ния
пълен член вра-зу-ме-ни-ят
женски род вра-зу-ме-на
членувано вра-зу-ме-на-та
среден род вра-зу-ме-но
членувано вра-зу-ме-но-то
множествено число вра-зу-ме-ни
членувано вра-зу-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вра-зу-мил
непълен член вра-зу-ми-лия
пълен член вра-зу-ми-ли-ят
женски род вра-зу-ми-ла
членувано вра-зу-ми-ла-та
среден род вра-зу-ми-ло
членувано вра-зу-ми-ло-то
множествено число вра-зу-ми-ли
членувано вра-зу-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вра-зу-мял
женски род вра-зу-мя-ла
среден род вра-зу-мя-ло
множествено число вра-зу-ме-ли